“Слънчеви лъчи в мрака” е книга, която прочетох на един дъх. Вярвам, че книгата ме откри в правилния момент, защото следвам Изи от години, но никога до сега не бях задълбавала в творчеството ѝ, по-конкретно книгите и подкаста ѝ. През годините съм си мислела, че нейното съдържание е насочено единствено към тинейджърите, но се убедих сама, че това мое “първо впечатление” не е вярно. В книгата “Слънчеви лъчи в мрака” тя разказва открито за собствения си сблъсък с мрака, а посланието ѝ е:
“Ако си в мрака и имаш нужда от малко слънчеви лъчи, които да те сгреят… тази книга е за теб.“
Създавайки този блог преди години, знаех че искам да споделям публикаци, които да бъдат полезни, позитивни и вдъхновяващи, но истината е, че ежедневието ни не може да бъде на 100% такова. В социалните мрежи ни заливат с безупречни снимки и вдъхновяващи цитати, които сами по себе си нямат нищо лошо, но е много лесно да се заблудим, че животът на другите е перфектен. Истината обаче е, че всеки от нас преминава през трудни и дори мрачни моменти, които остават скрити зад блясъка на филтрите. Загубата на близки хора, провалите, личните вътрешни борби, несигурността и т.н., са неизбежна част от човешкото съществуване. Вярвам, че именно тези моменти оформят нашата същност и ни правят по-силни. Важно е да преминем и приемем тази реалност, вместо да се сравняваме с идеализираните образи, които виждаме онлайн. Истинският живот не е само светлина и радост, но и мрак и болка, които ни учат на състрадание и човечност.
Коя е Изабел Овчарова ?
Изабел е определяна като инфлуенсър, влогър и писател. В моите очи, тя е една млада дама, която е вдъхновение и пример за малки и големи. Следвам я в социалните мрежи от доста време, но истината е, че я преоткрих след като прочетох книгата й "Слънчеви лъчи в мрака". Тази книга сякаш ме намери без да съм я търсила.
Попаднах на книгата й в най-трудния ми период от моя живот. Сестра ми имаше книгата, но все още не я беше чела, взех я от нея и я прочетох на един дъх. И не след дълго си купих книгата, за да я имам в моята библиотека и да си я препрочитам, когато имам нужда.
Определено имах нужда да прочета нейната история. А след края на книгата имах чувството, че я познавам от години и просто сме излезнали да пием кафе и да ми разкаже всичко това. Така се чувствам и когато слушам подкаста ѝ...адски откачено е.
Искам да споделя с вас един цитат от книгата, който остана в съзнанието ми на мига и съм сигурна, че още дълго ще остане там:
“Посвещавам тази книга на мрака в теб, пожелавам ти да го обикнеш, без него слънчевите лъчи не могат да съществуват.” - Изабел
Да приемем болката, да почувстваме тъгата и да изплачем сълзите си, тези моменти на слабост не са признак на неуспех. Когато си позволим да изпитаме и преживеем трудностите, ние се освобождаваме от тежестта им и се подготвяме да продължим напред. След всяка буря има дъга, а след вяка нощ изгрява нов ден. След като осъзнаем това и се оставим да преминем през тези трудни и мрачни моменти, ние се готови да оценим и да се насладим на слънчевите лъчи след мрака.
Изи открито засяга по-сериозните и важни теми, за които днес все по-малко се говори, и застава зад думите си. А идеята ми зад тази публикация беше просто да споделя за книгата като се надявам, тя да достигне до правилните хора, които имат нужда от нея.
